ОТРЪ̀ПВАМ, -аш, несв.; отръ̀пна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Изтръпвам, схващам се; отрънявам. Вся нощ си ми на ръка лежало, / та ми ръка, моме, отръпнала, / та не мога на кон да ся кача, / сестри са мя на коня качили. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 424.