ОТРЪ̀ШКВАМ, -аш, несв.; отръ̀шкам, -аш, св., прех. Разг. Тръшкам, повалям някого или нещо изцяло. — Гледай си работата прокурорче! .. Щели да рекат, че дядо игумен ни е подкупил ли? Вятър! Ние можем и да ядем, и да пием, и пак да го отръшкаме, ако е виновен! К. Константинов, Избр. разк., 99. отръшквам се, отръшкам се страд.