ОТСЕДЛА̀ВАМ, -аш, несв.; отседла̀я, -а̀еш, мин. св. -а̀х, св., прех. Свалям седло от кон и под.; разседлавам. — След обяд Дойчин излезе на двора, отседла кобилата и я върза на ясла в обора. К. Петканов, ЗлЗ, 226. Като стигнах дома и отседлах магарето, от вълнение нямах сили да вляза вкъщи. Елин Пелин, Съч. II, 124. Къде е зачул млад Стоян, / ситни си слъзи порони, / и на майка си думаше: / „Я ми кончето отседли, / и ми саблята окачи.“ Нар. пес., СбБрМ, 156. отседлавам се, отседлая се страд.