ОТСЀЧЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от отсека като прил. 1. Който се спуска надолу отвесно, право. Пътеката ги изведе до един висок, отсечен бряг. Д. Фучеджиев, Р, 26. Такава е скалата Марциганеца,.. Но е тъй отсечена, че когато пролазвах с притаен дъх до самия ръб на скалата,.., почти виждах самото подножие на стената. А. Христофоров, О, 75. Висока в западния и средния си дял, Стара планина към изток се снишава все повече и повече и завършва с отсечения нос Емине. ПН, 1933, кн. 10, 148.
2. За звук, движение, походка и др. — който е рязък, отривист. В антрето се чу ясен и отсечен звън, после настана тишина. П. Вежинов, СО, 43. Думите му, отсеченият му и дрезгав смях, като че ги смразяваше. Д. Спространов, ОП, 276. Ганчо и Стефан сновяха наоколо и даваха отсечени, къси команди. П. Здравков, НД, 51-52. Всеки ден той дохождаше точно в 8 часа .. Почукваше на вратата, поздравяваше с отсечено кимване на глава. Ст. Даскалов, ЕС, 129. Тя изключи ютията с отсечен замах, отпусна се на стола и стисна слепоочията си с длани. Л. Михайлова, Г, 12. От всички улици към площада прииждаха младежи с музики и знамена. Вървяха в строй, с отсечена войнишка стъпка, в такт с музиката. Мл. Исаев, Н, 41-42.