ОТСКО̀К, мн. -ци, след. числ. -ка, м. Спорт. Активно, рязко движение, при което спортист се оттласква от опора и се издига във въздуха, скача. Китайците се оказаха рядко технични състезатели с чудесен далечен удар с отскок — силно оръжие срещу противник, който го надминава с ръста си. П. Вежинов, ДМ, 66. Треньорът изпълнява имитационни движения, ..; придвижването се съчетава с енергичен отскок като за „похлупване“ или за овладяване на отскочила от таблото топка. Б. Такев и др., Б, 9.