ОТСТЪ̀ПНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от отстъпник. Когато повечето членове на някоя църква не са чеда божии, или когато тя е отстъпила от главните учения на Светото писание, то такава църква ся нарича отстъпническа. КТЕМ, 329-330.
