ОТСЯ̀ВАМ, -аш, несв.; отсèя, -èеш, мин. св. отся̀х и (разг.) отсèях, прич. мин. св. деят. отся̀л, -а, -о, мн. отсèли и (разг.) отсèял, прич. мин. страд. отся̀т, -а, -о, мн. отсèти, св., прех. 1. Прочиствам нещо, обикн. зърно, брашно, пясък и под., от примеси, като го прекарвам през сито; пресявам2. Дядо Митор отсяваше жито за воденица. Невена му помагаше, но без желание.. Като разгръщаше торбата, забрави да хване и двата края, та баща ѝ изсипа пълното решето на земята. К. Петканов, ОБ, 148. В продънените долища слизат малки речици: Читашката, Суха река. Техният златоносен пясък чехларци промиват до наши дни със златарски дървени копани. Отсяват златните песъчинки и ги сипват в рогчета. А. Каралийчев, НЗ, 228-229. Тинка си препаса престилка, отся брашното и зе да меси. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 204. През целия ден тя все поглеждаше към портата.. Така прекара деня и когато слънцето се спусна на запад .. започна да подбърква квас. Отсея брашно, запретна ръкави и донесе котленцето с топла вода. Кл. Цачев, ГЗ, 64.

2. Прен. Избирам, подбирам нещо, обикн. най-доброто, най-подходящото за някаква цел; пресявам. — Какво мога да помогна аз? — Ти, чедо, познаваш людете тук, твои бяха. Думата ми е, че ти по-лесно ще отсееш добрия от загнилия плод, християнина от еретика. М. Смилова, ДСВ, 84-85. И кой иска да говори пръв? Не, още никой не вдига ръка. Всеки събира мислите си, отсява ги, търси най-късия път, за да поприказва откровено с другарите си за изминатия път. ОФ, 1958, бр. 4439, 2. отсявам се, отсея се страд. А караджейките произвеждат брашно, което се отсява в решето, и правят от него един хляб, клисав като маджун. Н. Хайтов, ШГ, 55.

◊ Отсявам / отсея зърното от плявата. Разг. Успявам да преценя кое е важно, ценно и да го разгранича от маловажното или незначителното нещо. На Пенчо Балкански ние му вярваме. Ние вярваме, че той ще съумее да отсее зърното от плявата. НК, 1958, бр. 8, 6. Обичаше повече да слуша и мълчи, сякаш премерваше всяка дума, отсяваше плявата от чистото зърно. Д. Спространов, С, 109. Отсявам/отсея си брашното. Диал. Свършвам си, уреждам си работата.


Източник: Речник на българския език (онлайн)