ОТТРЪНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; отръня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Оттрънвам. оттрънявам се, оттръня се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
