ОТУ̀КА, мн. няма, ж. Остар. и диал. Отучване. Да ся отучи пияница от пияние, това е тяжко и голямо нечто, .., зачтото „наука е една мъка, а отука две“, каже пословицата. Лет., 1896, 118. Ако има наука, има и отука. П. Р. Славейков, БП I, 13.
