ОТЦЕРУГА̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Книж. Човек, който се отрича от своя народ, от рода си, който не почита, презира своя народ, род. Неофит Бозвели нападаше тия отцеругатели, които търпяха хищничеството, разврата и гръцките владици. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 52. Паисий изобличава ония българи, които се отричали от своята народност и се наричали гърци,.. Към такива „отцеругатели“ Паисий се обръща с думите: „О, неразумни и юроде!“ Ист. Х и ХI кл, 121. Ненавист към отцеругателите.