ОТЦЕУБЍЕЦ, мн. -ѝйци, м. Книж. Убиец на своя баща. Погледнете тука! Погледнете!..: син баща си е убил.. — заклинам се да не видя светлината на деня, догде кръвта на отцеубиеца се не пролее пред тоя камик. Н. Бончев, Р (превод), 100.
