О̀ТЧОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Само в съчет.: Отчово грозде. Диал. Цариградско грозде.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1819.
О̀ТЧОВ м. Диал. Втори, несъщински баща; пастрок. Бащата и той си отиде рано, майката се пожени, вторият баща — отчовът — бе кротък човек. Й. Радичков, ВН, 50. Нещастният ни баща се съгласил да ме осинови бездетната сестра на майка,.. От малък зачиракувах при моя отчов. В. Караманчев, ЧЗ, 95.
— Друга форма: о̀ т ч у х.