ОТШЀЛНИШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Отшелнически. Раздаваше пенсията си на другите, ядеше по един път на ден, и то суха, отшелнишка храна. И. Петров, ПР, 149. — Размислих много — и реших да ти отстъпя венец и царство. Защото Бог ме вика в пустинята — и отшелнишка пещера ми е предречена. Н. Райнов, КЦ, 22.
ОТШЀЛНИШКИ. Нареч. от прил. отшелнишки; отшелнически.