ОТЪ̀РКАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от отъркам като прил. За плат, дреха и под. — който е изхабен, изтънял от продължително носене, употреба; изтъркан, изтрит. Един висок, малко приведен и плещест селянин, разгърден, с отъркани потури и с голям мокански калпак от черна агнешка кожа, се показа на прага на кръчмата. Й. Йовков, ЧКГ, 12. По улицата мина млад мъж с отръкана бозява куртка и с широк изкърпен войнишки панталон. Г. Караславов, ОХ I, 383.