ОФЍТ1 м. Минер. Вид диабаз, минерал от вулканичен или метаморфен произход, обикн. зелен, със светли петна. Стари евреи изсипваха пред тях железните си ковчежета... В полумрака на сводовете се запалваха снопове блясъци: диадеми, обкръжени с перли, с офити, хризоберили и гранати. Ст. Дичев, ЗС II, 255.

— От гр. ὀφιτησ 'змиевиден'.

ОФЍТ2. Вж. о ф и т и.


Източник: Речник на българския език (онлайн)