ОФИЦИО̀ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Книж. Който формално не е свързан с правителството, с властта, но фактически провежда политическите възгледи и позицията на управляващата партия, който е в услуга на властта. За известно време Икономов преобразява официозния и компро- метиран вестник на Генович „Турция“. Т. Жечев, БВ, 371. Задачата да отговори бе възложена на официозния лист, който се издава в Петербург на френски език. С. Радев, ССБ II, 435. Излязоха и печатни листчета — притурки на официозни вестници. К. Странджев, ЖБ, 27. Правителството, чрез официозния си орган, се постара да ги [студентите] кандардиса да не правят митинг. Ал. Константинов, Съч., 139. Дори сръбското правителство се видя принудено да оповестни по официозен ред непричастието си към тази врява. Пряп., 1903, бр. 24, 1.