ОФУКАРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; офукарèя, -èеш, мин. св. офукаря̀х, прич. мин. св. деят. офукаря̀л, -а, -о, мн. офукарèли, св., непрех. Диал. Ставам фукара; обеднявам, осиромашавам. — Отец Тарапонтий .. е настоятел на библиотека „Безбожник“... — Наистина? — Честна дума..! Офукарява народът, какво ще прави. Г. Караславов, Избр. съч. II, 296.