ОФУ̀КВАМ1, -аш, несв.; офу̀кам, -аш, св., прех. Разг. Изхарчвам, похарчвам много, без да се замислям, без да пестя; профуквам прахосвам. Защото увлечението му бе достигнало дотам, щото един прекрасен ден пленникът трябваше да грабне пленителката и да я понесе по белия свят, додето офукат голямото наследство, което получава. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 42. офуквам се, офукам се страд.
ОФУ̀КВАМ2, -аш, несв.; офу̀кам, -аш, св., прех. Простонар. Офъквам. — Дядо Щиляне, острижи го [ранения]! — .. Старецът взе една от медицинските ножици и доста небрежно офука вонящата му брада. П. Вежинов, ЗНН, 171. „Защо ли не офукам тия косурляци [плитките] — казваше тя, — докога ще ги търпя да ми бъркат в очите.“ Кр. Григоров, ПЧ, 23. офуквам се, офукам се страд.