ОФУ̀КВАНЕ1 ср. Разг. Отгл. същ. от офуквам1 и от офуквам се. Още едно офукване на печалбата и ще ни докараш до просяшка тояга.
ОФУ̀КВАНЕ2 ср. Простонар. Отгл. същ. от офуквам2 и от офуквам се; офъкване.
