О̀ХАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от охам; охкане. „Изгорили най-хубавите палати и паметници, опустошили прекрасния град“ и пр. още охания и ахания се чуваха от всекиго любителя на хубавото. З. Стоянов, ХБ, 131. — Да ви кажа право, аз не обичам новите песни, не обичам техните охания и ахания, не обичам техните гласове. Л. Каравелов, Съч. V, 202.