ОХЛЍДКА ж. Остар. Черупка на мида или охлюв. Маргаритът.. става в един вид охлидки или миди. П. Кисимов, ОА I (превод), 186. Колесницата на богинята (Амфитрита) беше охлидка от едно чудно очертание. Н. Михайловски, ПТ (превод), 71.


Източник: Речник на българския език (онлайн)