О̀ХЛЬО, -то, мн. о̀хльовци, м. Обикн. в съчет. с б о̀ х л ь о. В детските приказки — гальовно название на охлюва. Охльо, бохльо, покажи си рогата. Ст. Младенов, БТР I, 198.


Източник: Речник на българския език (онлайн)