О̀ХЛЮВЕН, -а, -о, мн. -и или -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който се отнася до охлюв, който е от или на охлюв. Охлювена черупка.

2. Който е като на охлюв. Какво можеше да прави Караибрахим, освен да се мъчи да покрие с охлювената си следа планините пред него? А. Дончев, ВР, 169. Затворете се вкъщи, скрийте се в охлювната си черупка .. и никога нищо ярко и разтърсващо няма да се случи. Бл. Димитрова, Лав., 267.


Източник: Речник на българския език (онлайн)