ОХО̀ТА ж. 1. Книж. Желание. Ситият обяд.. отне охотата на другарите му да се качват на острия Кадиин връх. Ив. Вазов, Съч. ХV, 97. Данко отвори уста да каже нещо..; но никой не изяви охота да го слуша и той млъкна. Ал. Константинов, Съч., 302. Той не изоставяше съвсем работата си, но загуби охота към нея, изстина. Д. Талев, ПК, 448. Той е скромен, но говори с охота за своите достижения. Г. Караславов, ПМ, 54. Ботю пееше.. Пееше той с такава охота, щото и дясната му ръка не стоеше мирна, с която той командуваше. З. Стоянов, ЗБВ III, 44. Ако имате охота да са учите, както са изразявате, то продължавайте да са занимавате и самоусъвършенствувате. Ч, 1875, бр. 9, 422.
2. Само ед. Остар. Апетит; ищах. Туй „парижанче“ ни заведе на втория етаж в ресторанта, и след като заехме първата свободна маса, той се оттегли, като ни пожела добра охота. Ал. Константинов, БПр, кн. 3, 41. Имахме кисело зеле,.., домашна българска луканка с бахар и вълча охота. Ив. Вазов, Съч. VI, 143. Тя изгуби охота и не можеше да яде. Елин Пелин, Съч. III, 71. Дядо поп отчете и благослови софрата, а приятелите, както си докараха добра охота чрез ракийцата, заловиха се сладко, сладко на ядение. Ил. Блъсков, ПБ III, 70.
— От рус. охота. — С. Врачански, Неделник, 1806.