ОХРАНЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Остар. Книж. Пазач, пазител, защитник, страж, блюстител. Той беше се присъединил от снощи с горещина към движението и сега беше един от главните охранители на реда и сигурността в столицата. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 215. Ставаха пъдари, субаши, охранители на българските села. З. Стоянов, ЗБВ III, 217.
2. Служител във фирма, която осигурява защитата, охраната на някакво лице или институция.