О̀ХРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с цвят на охра; охров. Два големи глобуса на тавана .. хвърляха мека светлина върху новата светложълта кожена гарнитура и мекия персийски килим с червени и охрени шарки на златиста основа. Ем. Манов, ДСР, 397.


Източник: Речник на българския език (онлайн)