О̀ЦЕДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Диал. За земя, почва — който лесно отделя, изпуска, оцежда вода, влага и изсъхва; отцеден. Децата наизскочиха по оцедните места, дето се беше засушило, да играят на топчета. В. Ченков, ПС, 5. Кошарите бяха на височко и оцедно място току над Василовската махала. Кр. Григоров, ПЧ, 65.