ОЦЀТАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Простонар. Оцетар. Уволниха мен, изпълняющ длъжността секретар Еленскому мюфтийскому наместнику, да назначат оцетаджията Стоян Манчев, остатък от кървавия режим. Пряп., 1903, бр. 32, 3.


Източник: Речник на българския език (онлайн)