ОЦЀТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Оцетен. Богати считаха хората, които имат жито до нова жътва. Другите.. след Великден оставаха без зърно,.., на постна папу̀да и оцетов шербет, от който лъжиците ръждясваха. В. Караманчев, ЧЗ, 7.
— Друга (диал.) форма: о ц è д о в.