ОЧЕБО̀Л, мн. -и, м. Остар. и диал. Болка в очите, очна болка; очибол. Всички страдахме от очебол. Тази болест здраво слепва очите. Г. Белев, ПЕМ, 12. За очебол събира народът тия сълзи — бликнали в една пещера на Момини скали. Зл. Чолакова, БК, 25. На отбито дете ся дава краве мляко,.. В такъво време никак не бива да си го караш на нехайство, зачтото сега лесно ся пръкнуват всякакви болести,.., длъговременни очеболи и пр. Й. Груев, КН 7 (превод), 106.

— Друга (диал.) форма: о ч о б о̀ л.


Източник: Речник на българския език (онлайн)