ОЧЕГА̀РВАМ, -аш, несв.; очега̀ря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Окастрям. От двете страни на входа бяха побити яки колове. Между тях и скалата бяха натрупани едно върху друго дебели очегарени дървета, които препречиха дупката. О. Василев, ЗЗ, 75. очегарвам се, очегаря се страд.