О̀ЧЕРКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до очерк. Цялото очерково творчество на летописеца, който иска да помогне при сложната обрисовка на своята епоха, е осъдено на бърза забрава. Б. Болгар, ЛФ, 1968, бр. 30, 1. Очеркови разкази. Очеркови повествувания. Очеркова форма. Очерков жанр.


Източник: Речник на българския език (онлайн)