ОЧЕРТА̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от очертавам и от очертавам се. Много интересно би било да се направи едно успоредно очертаване на образите на двамата мемоаристи — Захари Стоянов и Константин Величков, така, както са се представили те самите в своите спомени. Г. Константинов, ПР, 162. Очертаване на кройка.