ОЧЕРТА̀НОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Остар. Очертание. По едно странно съвпадение — отсрещните планини на Епирския бряг по очертаността си много наумяваха Стара планина. Ив. Вазов, НР, 77.


Източник: Речник на българския език (онлайн)