ОЧИВА̀Д, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Проклет, зъл. Закачливо пукниче беше тая дядо Димова Севда — закачливо и очивадо. Ц. Церковски, Съч. III, 69. Тя [по-старата леля] беше кротка и сладкодумна и от нея Петър лесно се изскубваше, но от по-младата, която беше очивада и устата, той мъчно можеше да се отърве. Ц. Церковски, Съч. III, 108-109.