ОЧИЛА̀Т, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Неодобр. Който е с очила, който носи очила. Съселяните му влизаха, събличаха се, преглеждаха ги, обличаха новите войнишки дрехи — .. А той?... Дончо не мръдна. — Ти още ли си тук? — сопна му се очилатият доктор. Ст. Мокрев, ЗИ, 62. Оставаше му [на Черню] само да си смени старата очилата секретарка с нова — без очила и на съответната възраст. Ем. Манов, В, 39. В склада влезе очилато конте на около двадесет и пет, тридесет години в нов кафяв костюм, с папионка на чистата риза. Ст. Мокрев, ПСН, 124.