ОЧУКУ̀ТВАМ, -аш, несв.; очуку̀тя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Отрязвам, окастрям. очукутвам се, очукутя се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.


Източник: Речник на българския език (онлайн)