ОШУГАВЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; ошугавя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Правя нещо да стане шугаво. Една шугава овца, цяло стадо ошугавява. Послов. ошугавявам се, ошугавя се страд.

ОШУГАВЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; ошугавèя, -èеш, мин. св. ошугавя̀х, прич. мин. св. деят. ошугавя̀л, -а, -о, мн. ошугавèли, св., непрех. Диал. Ставам шугав; окраставявам. Накрая Дойчинов надникна и при телетата. После хвърли общ поглед върху обора и каза: — Добичетата изглеждат добре! А защо пищите, че са ошугавели? Ст. Даскалов, СЛ, 138. „От какво измряха овцете?“ — ще го попита инспекторът и той веднага ще отговори: „От черен шап!“ „А как ошугавя стадото ти?“ „От коча!“ Ст. Даскалов, СЛ, 463.


Източник: Речник на българския език (онлайн)