ОШУ̀ШКВАМ, -аш, несв.; ошу̀шкам, -аш, св., прех. Разг. 1. Обирам всичко до шушка, докрай. Полицаите разграбиха покъщнината ни.. Когато се върнахме, от овцете и кокошките ни нямаше помен. Свинете измрели в кочините, житото от хамбарите — изгребено, къщите ошушкани. А. Каралийчев, НЗ, 232.
2. Изяждам всичко до шушка, докрай. Вечер нямаше и следа от житото — всичко бяха ошушкали пернатите. Кр. Григоров, ПЧ, 15. ошушквам се, ошушкам се страд.