ОЩРЪКЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; ощръклèя, -èеш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. ощръкля̀л, -а, -о, мн. ощръклèли, св., непрех. Диал. Хваща ме щръклицата; пощръклявам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
