ОЩЪРБЯ̀ВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от ощърбявам1 и от ощърбявам се; нащърбяване.

ОЩЪРБЯ̀ВАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от ощърбявам2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)