П ср. 1. Шестнадесетата буква от българската азбука, с която се означава съгласната п (изговаряна пъ, в абревиатури пе), която в старобългарската кирилица има название ПОКОН „покой“. Главно п. Малко п. Ръкописно п.
2. Фон. Билабиална преградна (експлозивна) беззвучна съгласна. Меко п. Твърдо п.