ПАВИЛИО̀НЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от павилион. Прегърна отново детето .. и го понесе към павилиончето, където се продаваха всички неща, които обичаше Валентина. К. Калчев, СТ, 263. Беше ясен недeлен ден .. Военната музика бе си заела мястото в павилиончето, но около масите беше още пусто. А. Страшимиров, Съч. I, 252.
— Друга форма: п а в и л ь о̀ н ч е.