ПА̀ВЛАКА ж. Диал. Болест на очите, която предизвиква премрежване на погледа; металка1. Еве по-лошо сум сега,/ на очи имам павлака. Нар. пес., СбНУ I, 43.
— Други (диал.) форми: п а̀ ф л а к а, п а̀ в л а г а.
ПА̀ВЛАКА нареч. Диал. Неясно, премрежено. От по-рано познават дали един болен ще умре .. Ако очите му фатат да гледат павлака, т. е. фане да гледа мътно и премрежено. СбНУКШ ч. III, 139.