РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)

ПАВУ̀НЧЕ¹, мн. -та, ср. Диал. Паунче; павлинче, павунче. Аз си имам девет павуняци,/ ..,/ девет павункини с девет павунчета. Нар. пес., СбВСтТ, 967.

ПАВУНЧЕ², мн. -та, ср. Диал. Глухарче¹.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.

Източник: Речник на българския език (онлайн)