ПАВУ̀НЯК, мн. -ци, м. Диал. Паун; павун, павой, павлин. — Що аз имам, цар Костадин нема. / Аз си имам девет павуняци / .., / девет павуняци — Димови синове. Нар. пес., СбВСтТ, 967.


Източник: Речник на българския език (онлайн)