ПАВУ̀Р м. Диал. Калаен или керамичен плосък заоблен съд с тясно гърло, подобен на бъклица, с вместимост около 1 литър, използван в миналото за ракия; бахур, костер, пинта, плоска. Ракията донесоха в голям калаен павур и я наляха в тънки арабски филджани. Всички пиха. Вл. Свинтила, СЗЗ, 75. Дайте една глътка ракия, бе. Някой изнесе павур, калфата го навири. В. Мутафчиева, ЛСВ, 624. — Мила тейнова, Радо льо, / деветима та иская / .., / девет павура напия / .., / нийде та тейно не даде! Нар. пес., СбНУ XLVI, 138.
— Други (диал.) форми: п а г у̀ р, п а л у̀ р, п а у̀ р, п а х у̀ р.