ПАГО̀НЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от пагон. Облече парадната си полицейска униформа със златни пагончета. Д. Вълев, 3, 98. Един човек със сини дрехи и малко пагонче на раменете ме побутва — по-бързо да се качвам в автобуса. М. Яворски, ЕСВ, 19.
