ПАЗАРДЖЍКСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Пазарджишки. Една нощ тая стража извикала да се спрат няколко души непознати человеци, които идели из пазарджикският път към Панагюрище. З. Стоянов, ЗБВ I, 351. Пазарджикската каза има 46 блъгарски общини с училища. Лет., 1872, 80.


Източник: Речник на българския език (онлайн)