ПАЗВА̀НТ м. Остар. Пазвантин. Полицията всъщност отдавна беше престанала да бъде полиция, а представляваше само пазвант на фирмите. Д. Димов, Т, 290-291.

— Други форми: п а з а в а̀ н т, п а з и в а̀ н т.


Източник: Речник на българския език (онлайн)